За учителите и учениците

Тъй като за първи път съм в този сайт , а от вчера съм доста развълнувана, бих искала да започна темата с едно мое писмо до любимият ми учител по математика, когото не съм виждала от 34 години, от завършването на гимназия.
А иначе идеята за темата е да споделяме - ние учителите своите проблеми с ученицити, проблеми, които ни вълнумат относно организацията на учебния процес и пр., а ако има участници в ученическа възраст - да споделят своите проблеми.
А сега, ако позволите, ще цитирам писмото:
Скъпи господин Крантов,
Дали е просто случайност или е математически закон, не мога да кажа, но когато човек много иска нещо, накрая винаги го получава. Така стана и при мен.
Напоследък в дома ми често се говореше за времето на младостта ни. Много пъти са ме питали защо точно тази професия съм избрала и защо точно тази специалност. Отговорът ми бе винаги един и същ.
Сега нека първо се представя: Казвам се Силвия .......... Завърших нашата гимназия в Станке Димитров – випуск 1974 година. Пътувах всеки ден, цели три години от единият до другият край на града, където бе гимназията, заедно с моята братовчедка Марияна ....... Още помня как една сутрин премръзнали и двете от студ - бяхме вървели пеша, тъй като снега бе объркал трафика на автобусите, а първия час имахме математика, при вас.
sin2x + cos2x = 1,
остана любимият ми математически закон /ами точно за него получих в този ден първата си двойка през живота , имаше още 14 и на съучениците ми, но това е друга тема/.
Спомена ми е свързан с един учител леко привел се наляво с тебешир в ръка, с русолява , леко къдрава коса, която непрекъснато разрошваше с ръка. Сигурно съм си обичала поне малко математиката, може би е така, но истинската любов към нея дойде благодарение и именно от вас.
Малко са преподавателите, които умеят да преподават тази дисциплина и вие бяхте един от тях.
Вярна съм на тази си първа любов и до днес. Сега съм магистър по математика, информатика и информационни технологии. Работя в едно добруджанско село, в местното СОУ, като преподавател по математика, И, ИТ.
И като започнах със случайности – вчера имах гости от моя край – баща ми и неговата съпруга. От дума на дума – училище, а моята първа дума бе да попитам дали Ви познава и – да! Тогава помолих да Ви предаде моите поздрави, една книга, която написах за училището и района, в който работя. Но това не ми стигна и затова седнах и ви написах това кратко писмо, като моля за извинение, че е на компютър, но нашата обща дисциплина /вече/ доста повреди краснописа ми.
Близките ми вече тръгват – затова приключвам:
Скъпи мой и любими учителю!
От все сърце Ви желая крепко здраве, щастие и дълголетие.

Ваша ученичка и вече колежка: Силвия ........